]Сведения за Правец 8▒

110 Сметачите

Българските лични сметачи от поредицата Правец 8 са създадени въз основата на Apple II. Устройството им е почти същото и съвместимостта им с Apple II е почти пълна. Процесорът им е с работна честота 1,014МХц (по спомен), в началото е 6502, в последствие започва производството на български процесори СМ630. Основната им разлика с Apple 2 е поддръжката на кирилица- тоест знаковият им набор е различен.

Първият образец е произведен под името „Имко-1“, в последствие производството се прехвърля в Правец, съответно и името им се променя на „Правец 8“. През 1984та България заема 4то място по производство на компютри в света (уж). Производството им продължава докъм 1994та (тази дата е малко на посоки), но дори през 1997ма година, все още си остават най- разпространените домашни компютри.

Едно от слабоизвестните неща за Правец8 е, че през 1990та година започва производството на Правец8 в Ташкент, в съвместното българо- узбекско предприятие „Вариант“. Според някои източници, над 50% от узбекистанските училища са били оборудвани със сметачи, произведени от СП „Вариант“.

Авторът сам отбелязва несигурните сведения („по спомен“, „уж“, „малко на посоки“, „според някои източници“). Те са оставени така, докато не бъдат потвърдени с източници.

120 Запаметяващите устройства

Първите „Имко“ използват касетофони за запомнящи устройства.

При Правец 82 вече може да се използват ЗУГМД (запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск; флопи; гъвчар), но работата с лентово устройство (касетофон) е все още възможна.

Българските ЗУГМД се правят в завод „Кочо Цветаров“- Пловдив и (според някои източници) в Чирпан.

Имат една четяща глава (отдолу) и за да се използва и другата страна на дискетата, тя трябва да се обърне.

Вместимостта им е 143,360КБ на страна.

Дискът се разделя на 35 пътеки. Всяка пътека съдържа 16 отсека с размер 256 байта.

Всъщност, ЗУГМДтата за Правец 8 са най- развалящите им се части.

Снимки на ЗУГМД за Правец

Правец 8 е бил съоръжаван с твърд диск изключително рядко. Самият аз само съм чувал за осмак с твърд диск. Работата с ЗУТМД изисква Продос. Много от приложенията за Дос 3,3, не работеха на Продос.

Повече светлина върху твърдите дискове за осмак хвърля Г. Райков.

„143,360КБ“ в оригинала означава 143 360 байта (35 пътеки × 16 отсека × 256 байта) — точно размерът на образите .dsk в архива.

130 Показвачите (Мониторите)

Цветен показвач за Правец8 не съм виждал, не знам да е имало българско производство.

Първите са преработени преносими телевизори София 31 (ако не бъркам номера).

По- късно се появяват нарочни показвачи за Правец8. Почти всички са черно- зелени, рядко се срещат черно -сини. Първата разновидност са метално оранжево тяло, в съцветност с Правец 82. С навлизането на Правец 8М и последващите бели сметачи, се появява ВММ „3107“, който също е сбяло тяло.

Произвеждат се в завод „Аналитик“- Михайловград.

Вижте паспорт на ВММ „3107“.

140 Носителите на данни

Данните за по- старите Правец8 се записват на магнитни ленти, но това рядко се прави.

Дискетите се произвеждат в „ЗМД¹ Пазарджик“, разположен в село Драгор, където се произвеждат и звукокасетите „Аудио Драгор“ и видеокасетите „Видео Драгор“.

150 Разширения за Правец8

151 Модем. Имах такъв, но не мога да го намеря. Приложения за използването му има в раздел "Образи". С този модем се осъществяваше свръзка към Инфотел.

152 ULAN карта. Мрежово устройство, което не знам какво е. Изпратиха ми снимка от чужбина, но и този, който ми я изпрати не знае за какво служи. Ако някой има данни, да казва!

153 Различни измервателни платки (АЦП и т.н.). Виж

В оригинала изречението „Виж“ завършва без връзка. Измервателна платка (АЦП) е спомената при поръчковите изработки; модемните приложения са в „Италк, Бобмодем и Диалог микро“.

154 Печатачи- почти всички печатачи на LPT могат да се свържат към Правец 8. В България се произвеждаха М80, М88 и Бултекс.

155 РОБКО-1 - роботът ръка. Снимка.

В библиотеката има книжа за Робко-01 (PDF).

160 Операционни системи

• Дос 3,2.
• Дос 3,3 (Сред които Eagle Software Graphext нa Орлин Шопов, поддържаше специален графичен формат, който сбиваше графичните изображенията).
• Продос.